Една откровена находка, за която само си мечтаех. С подобно име, синопсис, краен резултат и минимална култова популярност, просто нямаше как да не е заглавието, което побира целия възможен Денис Хопър. Комерсиален и независим, провокативен и хуманен, артистичен, политически, импровизиращ, естествен. Всичко това е и Последният филм- второразряден, деконструктивен, неравномерно дълбок, с няколко поразяващи музикални включвания, докоснат от Ходоровски и под меланхоличното въздействие на времето и съответните си опиати. Триумф на почти случайното експериментално кино в залеза на хипи ерата.
От всички открития, за които е късмет, че изобщо някога съм чул, това изглежда ще се окаже сред най-значимите. Последни аплодисменти; завеса...
