White, as you all know, is the colour of innocence.
Суров до примитивност преразказ за елементарни, но най-страховити последици. Стерилността на цвета надскача The Man Who Wasn’t There, който в тоя аспект винаги съм чувствал безупречен. Голямата награда обаче отива при изпъкващата ‘ледена ирония’ у пастора, присъединяващ се към тихото зло в края. Смълчани аплодисменти.. някъде там.
