His stomach cries for food. His brain orders him to take revenge. And his heart...
Оказа се, че бях гледал само шорта, но не и него. Адски. Bleeder на Nicolas Winding Refn на практика е доста близо до всичко това и като че ме изпълва повече- въпреки хората, точно толкова сам си трае вътре в черупката /+ voiceoverless/, докато персонажа на Mikkelsen го дърпа от нямата агония. Ное обаче се рови в гърлото, където отваря рани с думи и ги осолява с този самоубийствен финал- зрителят е лишен от правата си след предупреждението. Визията също е налице, изобщо гласът е вече на свобода. „Man is moral.“
