Lay down all thought, surrender to the void.

СФФ 2014

htp://siff.bg

Киното не чака, а аз съм на път към Зала 1, Люмиер, Одеон, Евро синема или Дом на киното- влизам, измивам си ръцете, сядам и вече съм вкъщи. И така, 15 срещу 16 март 2014 с "Нимфоманка" или денят, в който гледах на големия екран вероятно повече филми отколкото гледам през цялата година, изключвайки естествено този месец. Точно така- в последните години се създаде тенденция откъм липса на нужда да ходя кой знае колко на кино през останалите 11. Дойде ли март, всичко свършва и София Филм Фест с лекота ме грабва тялом и духом. Но нека почна от самото начало.

Още в края на февруари, с цялата фестивална програма налице, деликатното селектиране стартира. Преглеждам близо 150-те филма, избирам двайсетина задължително присъствени и внимавайки да не се засичат, щом приключа с тях стартирам масовката, т.е. всичко друго звучащо добре което да запълни останалите възможни дупки. И графикът набъбва до толкова неясни цифри, че психическа равносметка ще правя едва след края, надявам се насаме сред природата на тиха и заслужена почивка. Ето и всички тях, с по-специално внимание за някои.

На 6 март дадох старт с официалната премиера и откриване на феста с Командаревия СЪДИЛИЩЕТО, а там видях оборотния напоследък Ованес Торосян като син на Асен Блатечки, който дава всичко от себе си в една по-различна светлина. Светлина, която крепи вярата му, че е възможно да изкупи минали грехове в тази сурова социална драма. Филмът дава да се чуе и новата песен на Стефан Вълдобрев.

8 март започна с израелския КАПАНЪТ „ЧЕРВЕНАТА ШАПЧИЦА” и полу-документалното пътешествие БЪЛГАРИЯ, ТАЗИ ВЕЧНА ЕРЕС. Последвалият ГОЛЯМАТА ТЕТРАДКА на унгареца Янош Сас ме прати към приказно-кошмарния свят на Втората световна война. Свят, в който неразделните 13-годишни безименни близнаци оставени при тираничната си баба на село, понасят безпощадните удари на живота с план- да превъзмогнат физическата болка изтезавйки себе си, а психическата- записвайки обективно и без емоция всичко случващо се в тетрадката, която баща им оставя. Безчувствеността им ще опре до граници, в които дори родителите им няма да попречат на заветната цел- оцеляването въпреки всичко.
Съкровището на деня бе документалният ШОФЬОРЪТ И ЛИСИЦАТА. Шофьорът всъщност е и режисьор на име Махмуд, който живее с актьорите си- разни животни като кокошки и магарета. Лисицата е неговата звезда и любимка, която със смъртта си го праща в психиатрия, а лечението му е свързано с нов филм за невъзможната любов между две магарета, възпрепятствани от лисица, която Махмуд трябва обезателно да намери.

Неделният следобед на 9 март продължи с ХИЛЯДА ПЪТИ ЛЕКА НОЩ с Жулиет Бинош и сръбската комедия РАЗГОЛВАНЕ, където в рамките на една нощ трима познати се сблъскват, преплитайки бурните си истории. Общото помежду им- обсебващата до смърт нужда от любов и решителността им на всяка цена да се случи тук и сега.

10 март е за немския ГУБЯ СЕБЕ СИ, в който преуспяла писателка без памет имитира старото си Аз в опит да открие новото с помощта на съпруга и приятелите си. Комични моменти като случайни свалки и фарсове на вечеря водят успешно към въпроси за извайването на самоличност от средата, в която човек се намира.
Преди него Божина Панайотова представи краткия филм КОСМОНАВТИ с участието на дядо си, който след неуспешни очни операции с времето напълно губи зрението си. Крепи го баба й, с която в лежерните следобеди сред сладки приказки и прегледи помежду им двамата стигат до извода, че са здрави и прави като космонавти.
Денят продължи с американския независим МЕНТОЛ и сръбския дебют НЕПОСЛУШНИТЕ, а тихо и едва забележимо вечерта затвори ЛУТЪН- новото дете на Странната гръцка вълна. Досущ като "Кучешки зъб", и тук нещата никога не са такива, каквито изглеждат. Благодарение на хипнотично операторство и фин садизъм при монтажа, на пръв поглед през 3/4 от филма не се случва нищо. Или поне до разхвърляните шокови моменти накрая, в които тримата герои от различни възрасти и нива на обществото решават категорично и заедно да се противопоставят на всеобщата си незадоволеност от всичко. Град Лутън не е конкретно спасение, а само вероятност за един от тях да избяга към промяната.

11 март = хърватската комедия ДЕЦАТА НА СВЕЩЕНИКА и индийският КЪСМЕТЪТ НА ЛЪЖЕЦА. Също документално-музикалният ЕЛЕКТРО МОСКВА с неговия очарователен поглед към съветската машинария. Връзката, която филмът прави между дефектните електронни уреди на военната индустрия и цялата прогнила тогавашна система, стига до наши дни където някои шантави колекционери и експериментални музиканти творят по всевъзможни начини с тези музикални ковчези. В ръцете им руските синтезатори на 20-ти век се превръщат в чудовища на Франкенщайн от 21-ви.

12 март продължи с македонския СТАЯТА С ПИАНОТО, където в стар хотел гости от цяла Европа намират през годините по нещо изгубено, което вероятно не знаят и че са търсили. Иржи Менцел представи 20-ия си комедиен филм-опера ДОНЖУАНОВЦИ, а белгийският документален НЕ МЕ НАПУСКАЙ ни среща с двама тежки алкохолици и потенциални самоубийци с разпадащо се ежедневие. Боб и Марсел не се притесняват от самоиронията и повръщанията си пред камера, както и да сведат живота си до изолация в гората след невъзможността им да получат желаната близост и топлина. Но те са заедно и сякаш всичко тъжно и смешно, което обрисуват, ги кара да продължават напред. Програмата завърши с италианския СПЕЦИАЛНИ НУЖДИ, разказващ за 29-годишния аутист Еней, който никога не е правил секс. Решението е да се впусне в търсене на първия път из Италия и отвъд с двамата си най-добри приятели. Като че ли до края няма да е ясно кой на кого всъщност дава по-ценен урок по любов...

13 март е със словенския ПРЕЛЪСТИ МЕ, в който Лука навлиза в истинския живот след напускането си от дома за сираци. Ще намери баща си и разочарован от тази среща насилието му ще отприщи емоциите в отношенията с момичето, което вероятно може да го накара да повярва във верния път. Семеен грузински абсурд на име СРЕЩИ НА СЛЯПО, заслужено спечелил големите награди за филм и режисура на сегашния 18-и фест, ни показва комичната невъзможност на 40-годишния живеещ с родителите си ерген Сандро, да избере. Да избере между жената, която случайно среща, другата, за която трябва да се пребори, и честта, от която и капка не му е останала след постоянния надзор над родителите и най-добрия му приятел. Денят приключи с документалния НЕЖНИ ТЕРОРИСТИ, в който политически престъпници от бивша Чехословакия днес с усмивка говорят за живота и единствените си прегрешения- жизненоважното недоволство от безумието на някогашния властващ комунизъм.

Петъчният 14 март бе за българския ОТРОВА ЗА МИШКИ и палестинския ЖИРАФАДА. Носителят на Златна мечка от Берлинале 2013 ПОЗИЦИЯ НА ДЕТЕ разкрива премеждията на Барбу, който блъска малко момче и го убива, и последвалата борба с вината и властната му майка, която на всяка цена иска да го спаси от ситуацията, независимо от моралната или материална стойност. ИДА е съвършено композирана черно-бяла полска история за 18-годишната прелестна сестра Ана, която излиза от манастира през 50-те в опит да узнае съдбата на истинските си родители. Това, през което ще премине с леля й, утвърждава категорично различните и отдавна ясни пътища и на двете.

Денят е 15 март, а мегамаратонът днес стартира с израелския МЛАДЕЖИ, аржентинския РИБОЛОВ В ПАТАГОНИЯ и словашкия КУЧЕТО МИ КИЛЪР. Това, което предстоеше обаче, се оказа напълно различно. Филм извън жанрове и наративни похвати, полуексперименталният РУИНИ прати шепа хора в съботната вечер от Евро синема някъде в тъмна и психеделична Камбоджа. Именно там е развитието на изцяло импровизираната одисея за млада проститутка, която бяга насилието и гнева си към света с младия любовник, който случайно я намира и спасява. Двамата ще минат през едва обясними вътрешни и териториални трансформации в опит да стигнат заветната цел на избавлението. В продължилата 40 минути Q&A беседа след края, австралийският режисьор Амиел Къртин-Уилсън с радост споделяше всичко интересно, като на телефона си успях да запиша някои нахвърляни ключови изрази: "нямахме бюджет, нито сценарий; фрагменти със сънища на забавен каданс; снимане на сцени спрямо записан преди това оригинален дроун/нойс; озаптяване на хаоса по време на снимки според техники от режисиране на документално кино; непрофесионални актьори с дребни престъпници помежду им; непрекъснати връзки с културата на Камбоджа; любовта се извисява над всяка травма." Все така под влияние от видяното/чутото, дори двете части на НИМФОМАНКА, продължили до седем сутринта на пода в Дом на киното, не успяха да разсеят мислите ми. Но пък пробиха програмата ми от умора и неделният ден си мина леко и неусетно без нито един видян филм.

Завърнах се в понеделника от последната седмица - 17 март, - а заглавието е турският ЙОЗГАТ БЛУС. 58-годишен самотник и учител по музика пее популярни френски песни от 70-те по непретенциозни клубове. Една от ученичките му предлага да опитат работа в дует, започвайки наново в малко градче, а това е и шансът му да остави нещо у някого, освен доброто впечатление от кавърите на Жо Дасен и чарования факт, че много тънко и изискано поддържа перуката си на фризьор. Тази красива турска елегия заслужено печели наградата на феста за най-добър балкански филм, а и дълго след него човек ще си тананика L'ete indien... Продължих с иранския СПУСНАТА ЗАВЕСА и поредния опит на Джафар Панахи да вземе глътка въздух след домашния арест и забраната да прави филми. Немското тричасово предизвикателство ЖЕНАТА НА ПОЛИЦИЯ е тежка история за домашното насилие, като всяка сцена е разделена на глави, наброяващи над 60. С бавния си провокиращ технически подход от "край на глава 37" - "начало на глава 38" и т.н., режисьорът сякаш оставя синини главно върху самия зрител, тъй като пропастта от рамките до съдържанието се оказва непосилна за подминаване.

18 март даде началото си с българския документален ЖИВОТ ПОЧТИ ПРЕКРАСЕН, където са представени отношенията между трима особени братя от една майка, която губят ненавреме. Те са чернокож барман, свещеник в манастир и гей-фризьор. Общото помежду им- сладките приказки и бабата, която се явява мост на отношенията им през годините. Новият филм на Константин Лопушански - РОЛЯТА - е за най-смелата стъпка, която един брилянтен актьор може да предприеме. Да изиграеш роля в живота- да се превърнеш в някого другиго; и така един актьор, един човек в революционна Русия ще се превърна в двойника си от лидерите на новата Съветска, дори да предусеща трагичната му съдба, превърнала се в негова собствена. Прескачаме към края на комунизма в Грузия, стигайки до историята на 14-годишните Ека и Натя В РАЗЦВЕТ, които трябва да пораснат бързо в тежките семейни, политически и традиционни за културата на страната условия.  Или поне едната, а за другата ще остане пистолетът и една объркана любов... И нищо не можеше да ме подготви за руския визуален пир ТРУДНО Е ДА БЪДЕШ БОГ, нито дори книгата, която приключих едва предната нощ. Алексей Герман, боледувал по време и починал след края на снимките, не прави адаптация на братя Стругацки- той просто изтръгва историята им и изцяло изгражда своя собствен свят около нея в продължение на 14 години и под формата на постижението, което е днес резултатът от труда му. И наистина, трите часа изглеждат като нещо, върху което може да си работил и цял живот. Безкрайната жестокост е и самата обич към човека на планета в близкото бъдеще, която се самоунищожава в Средновековието си, а избрани учени от Земята са пратени с мисия да изтеглят ярките умове, но никога да не се намесват с насилие. Камерата, в която героите директно се оглеждат, говорят, псуват, плюят и мрат като кучета, не ни казва къде да гледаме, а се мъчи като никога да ни покаже всичко навсякъде без миг покой. Защото покой няма и да има.

19 март продължи с красивата Лусия и 6-годишната й дъщеря МАРУСЯ, които почти без контакти и покрив над главите си, вкопчени в Париж и независимо от всичко държат на шанса си и отказват да се върнат в родна Русия. С много цвят и наивна надежда в действията им, сивотата не се издава до последно, когато решение все пак трябва да бъде взето... макар и с пристрастната помощ на едно черно зайче. Кратки появи правят големият Дени Лаван и литовският режисьор Шарунас Бартас. Биографичният ИВ СЕН ЛОРАН пък е приятен опит да се представят някои от знаменитите произведения на френския дизайнер, както и отношенията с любовника му, който е представен като неговия голям спътник и спасител в живота.

С 20 март и ШЪРЛИ, точно 40 филма по-късно, приключих личния си фест. Какво е Шърли? Представа за реалност; експеримент на Густав Дойч с 13 картини на Едуард Хопър, където въображаема актриса изразява себе си в комплект с 13 периода от американската история между 30-те и 60-те години на миналия век. Изкуство, имитиращо изкуство през времето.

Истината е, че дори изпуснах десетина заглавия по ред социални причини, но.. по-добре да си кажем до нови срещи, кино. И добре дошъл обратно, живот.


ТОП 3 ще бъде: РУИНИ - ЛУТЪН - ТРУДНО Е ДА БЪДЕШ БОГ.